Интервю с доброволеца Александър Панов
За тези който не ме познават, аз съм Александър Пананов от 11А клас в ПГ“ Ген.Владимир Заимов“. Доброволец съм в КСУ(Комплекс за социални услуги) включващ ЦНСТ, ДЦДУ и ЦОП. Работата на един доброволец не се свежда до едно или две неща. Като пример мога да ви разкажа какво съм направил аз до сега : Участвал съм активно в подобряването на битовите условия в ЦНСТ в гр. Калофер, подготовката за откриването на ДЦДУ – Карлово, подготовка и участие в кампанията по случай международния ден на хората носители на синдром на Даун, участие в подготовката на Доброволческия лагер през 2013 година, участие в подготовката, организирането и провеждането на спортния празник и празненствата по случай първия рожден ден на ДЦДУ и ЦНСТ. Било то голямо мероприятие, или нещо дребно като помощ с технически проблеми в центровете, един доброволец винаги трябва да бъде готов да помогне с каквото може.
1. Ти си първият доброволец в дневния център за деца с увреждания в Карлово, кое те подтикна към доброволчеството?
Изборът ми да стана доброволец на ДЦДУ, ЦНСТ и ЦОП бе подтикнат от много фактори. Винаги съм обичал да работя с хора, но доброволчеството ми дава шанс не само да водя социални контакти, но и да помагам някой в неравностойно положение да се почувства малко по-добре.
2. Какви качества трябва да притежаваш, за да работиш с такива деца? Имало ли е случаи когато ти е било много трудно, в чисто емоционален план?
– Качествата който трябва да притжава един доброволец не са много, трябва да имате търпение и да сте упорити, работата не е лесно, но е удоволетворяваща, няма нищо по-хубаво от това да подариш усмивка.
– Определям себе си като емоционална личност и още преди да стана доброволец знаех, че няма да е лесно. Най-силния момент до тук е първия път в който участвах в инициатива на КСУ (Комплекс за социални услуги), а именно подобряването на битовите условия в ЦНСТ(Център за настаняване от семеен тип) Калофер. В момента в който прекрачих прага на центъра бях шокиран от условията в който децата бяха живели до този момент, тогава разбрах какъв късметлия съм, в този момент осъзнах, че имам всичко което ми е нужно, имам място което да нарека свой дом, имам семейство което е готово на всичко за мен… До този момент аз знаех, че искам да съм доброволец, но тогава разбрах причината, исках да помогна за създаването на един по-добър живот за децата от ЦНСТ, за да може и те да се почувстват като мен.
3. Ти успя да увлечеш и свои приятели и съученици да се включат в съвместни мероприятия с Центъра,. как намираш съмишленици?
– Намирането на съмишленици точно по този въпрос не е чак толкова трудно колкото си мислите, вярвам че, милосърдието е едно от най-често срещаните човешки качества, просто трябва някой да „разпръсне“ информация за това, което правят хората, работещи в Комплекса.
4. Чувстваш ли себе си по-добър човек след като вече повече от година редовно посещаваш центъра.
На въпроса дали се чувствам по-добър човек не мога до отговоря, но мога да кажа, че усещам, че съм направил нещо добро, но не за себе си, а за някой който има нужда.
5. Наближава един от най-светлите християнски празници- Възкресение Христово, празник на възкръсналата вяра, любов и доброта. Какво би пожелал на читателите на в. Огледало по този повод?
– На всички читатели пожелавам най-важното да са здрави, а също така и да изкарат един страхотен Великден със своето семейство и приятели.
Александър Пананов “ охранява “ кулинарната шатра. Първи рожден ден на ЦНСТ и ДЦДУ град Карлово
